Adiós al invierno

Y marzo nos trajo miradas
que se derretían
en las guanteras de los coches.
Ya no hacía falta más que una piel
para abrigarse.
Sentimos el deseo de dejar
que sólo la ternura abrazara la carne,
que sólo el viento paseara nuestros dedos.
¡Qué extraña sensación
como de reciénllegados
nos deja cada invierno cuando acaba!



* Y el mismo poema en su traducción al búlgaro gracias a la generosa amistad de Zhivka Baltadzhieva

А март
донесе ни погледи,
стичащи се
по предните стъкла на колите.
Не трябваше друго освен собствената кожа,
за да се загърнем.
Чувствахме нужда да се оставим
единствено нежността да прегръща телата,
единствено вятърът да брои пръстите на ръцете.
С какво странно усещане,
на новородени,
всяка зима оставя ни, когато се свърши!

Превод: Живка Балтаджиева